Милетич, Любомир

Милетич, Любомир
болг. Любомир Георгиев Милетич
Чачома чизэ	1863-це иень якшамковонь 14-це чи(1863-01-14) или 1863-це иень якшамковонь 13-це чи(1863-01-13)
Чачома тарказо	Штип[d], Османонь империя[d]
Кулома чизэ	1937-це иень аштемковонь 1-це чи(1937-06-01)[…] (74 иеть)
Кулома тарказо	София ош, Третье Болгарское царство[d]
Масторозо	Болгария Мастор
Важодемань ёрокчизэ	келеньсодый, антрополог, историк, славист, университетэнь тонавтыця, филолог, этнограф
Тетязо	Q12276573?
Авазо	Q61450354?
Любомир Милетич

Сонзэ картазо

Мемориальной доска София ошсо

Любомир Георгиев Ми́летич (чачсь 1863-це иень якшамковонь 14-це чистэ, Штип, Османской империя (ней — Македония) — кулось 1937-це иень аштемковонь 1-це чистэ, София, Болгария) — болгарэнь учёной, филологиянь ды историянь тонадей.

Тевензэ

• Милетич Л. Болгарские говоры чепинских помаков. — СПб.: тип. Академии наук, 1908. — 9 с.
• Успенский Ф. И., Флоринский Т. Д., Милетич Л. Надпись царя Самуила. — София: Държавна печатница, 1899. — 20 с. — (Отт. из: Известия Рус. археол. ин-та в Константинополе. – Т. 4, Вып. 1).
• «Членът в българския език» (1887)
• ражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
• «O članu u bugarskom jeziku»
• «Старобългарска граматика с упражнения, текстове из старобългарските паметници и речник» (1888)
• «O članu u bugarskom jeziku» (Загреб, 1889)
• «Нови влахо-български грамоти от Брашов» (1896)
• «Дако-ромъните и тяхната славянска писменост. Часть II. Нови влахо-български грамоти от Брашов», Сборник за Народни Умотворения, Наука и Книжнина, книга XIII, София, 1896, стр. 3—152.
• «Старото българско население в Североизточна България» (1902)
• «Das Ostbulgarische» (Вена, 1903)
• «Die Rhodopemundarten der bulgarischen Sprache» (Вена, 1911)
• «Коприщенски дамаскин. Новобългарски паметник от XVII век», Бълг. старини, кн. II, София, (1908)
• «Разорението на тракийските българи през 1913 година», Българска академия на науките, София, Държавна печатница, 1918 г.; II фототипно издание, Културно-просветен клуб «Тракия» — София, 1989 г., София.
• «Свищовски дамаскин. Новобългарски паметник от XVIII век», Бълг. старини, кн. VII, София (1923)
• «Седмоградските българи и техният език» (1926)
• «Движението отсам Вардара и борбата с върховистите по спомени на Яне Сандански, Черньо Пеев, Сава Михайлов, Хр. Куслев, Ив. Анастасов Гърчето, Петър Хр. Юруков и Никола Пушкаров; съобщава Л. Милетич», София, Печатница П. Глушков, 1927, поредица «Материали за историята на македонското освободително движение», Издава «Македонският Научен Институт», Книга VII.
• «Единството на българския език в неговите наречия» (1929)
• «Документи за антибългарския действия на сръбските и гръцките власти в Македония през 1912—1913 г.» (София, 1929)
• «Към историята на българското аналитично склонение» (1935)
• «Изследвания за българите в Седмиградско и Банат» (1987 — посмертное издание)

Невтевкст

• Милетич, Любомир // Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). — СПб., 1890—1907.
• Чл.-кор. Иван Дуриданов, Значението на Любомир Милетич за развитието на славистиката в България, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 96 – 102
• За Милетич в блога на Александър Гребенаров
• Коста Църнушанов, Академик Любомир Милетич и списание „Македонски преглед“ , Македонски преглед, година XIV/2, 1991, с. 79 – 81
• Любомир Милетич – страница на Тракийско дружество “Антим Първи”
• Ст.н.с. к.ф.н. Иван Кочев, Любомир Милетич и проблемите на българското езикознание, Македонски преглед, XIV/2, 1991, с. 72 – 79